Пред-потенция Индоокеански облаци, пълни, пълни, гъсти със сияние – безбрежно мощно удоволствие от собственото бяло нищо. *** Ах, очите ти да се пълнят с тъмна жега бавно и да ахнем. *** Палмите обичат океана, а океанът – той се движи. *** Над планините на Арабия внезапно проумях Прочетете повече…
*** Хвани ме за ръка. Поведи ме към твоето слънце. Покажи ми изгрева на любовта и залеза на самотата. Разкажи ми за неща, които не познавам. Усмихни се. Прошепни ми двете думи, вдъхващи живот дори и на мъртвец. *** Отминаващото лято утаява нуждата от свобода. Настанявам се в креслото. Прочетете повече…
Тази нощ ще ви разказвам за свирня на жежки струни. В тази нощ, с торбата празна тръгнала съм… Тъмни руни пътя ми завързват тежко, оцелявам на прибежки, давеща е всяка нежност, дом не свъртам – неизбежно е . Тази нощ ще ви разказвам… Облаци – в душата тъмна, тежки, душни Прочетете повече…
СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО (На Петко и Пенчо Славейкови) На моста над реката стоеше млад мъж, който правеше хартиени лодки от листи, на които със ситен ръкописен шрифт се мяркаха текстове. На моста над реката стоеше мъж с детска количка, който правеше хартиени лодки и ги пускаше по течението. На моста над Прочетете повече…
Сега, след толкова години… Вървях…Без ум… Без глас… Без дъх по хлъзгавите серпатини към твоя непристъпен връх… Обожествявах те…Мадона… Възкръснала от пепелта… Ти вяра моя… Ти – икона… Ти – идеал за красота. Не се сърди… Съвсем на края… Разбрах… На времето на пук. Ти си при мен… Във тази Прочетете повече…
Ти си мое убежище, аз съм твое алиби в този свят, невъзможен до случване. Тъй забавно жесток, че ни даде да минем под дъгата му, с крехкост до счупване. Ти си моя тъга, аз съм твоя картина, в светли нощи, в забравено съмване, след които мълчим, та дано ни отмине Прочетете повече…
Живеем трудно… Време на измама… На нищета… На бедност и несгоди… Едничка светлинка ли днеска няма в тунела, който никъде не води? А болките… С какво ли се лекуват… И във кого да търсим днес опора? Повярвайте, все още съществуват във този злобен свят добрите хора. Съдбата с тях безмилостно Прочетете повече…
Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден! Донеси синева, леден извор и дъх на момиче. Знам, че имаш нозе от трева и градински невен и на твърдия градски асфалт уморен коленичиш, но свири! Завърти своя танц като странстващ дервиш – със едната си длан натежалия дъжд си понесъл, а със Прочетете повече…
Аз съм твоята Мария Докато ме има, преплувай вира ми – дълбокия, насищай глада за пътуване с мойте посоки. Метежен обвивай ми тялото като стихия, докато луната и аз срещу вълците вием. Докато в живота съм вкопчена с нокти и зъби, обичай ми всичките ъгли и всичките ръбове. Танцувай със Прочетете повече…
По пътя (Трявна – В. Търново) Неуютен и настръхнал този град не е същият от студентските години топлият град с евтини кръчми и павилиончета за бързо хранене. Тогава се хранехме бързо, за да има време за разходки и срещи с момичета. Въздухът вечер имаше вкус на захарен памук, наслада полепваше Прочетете повече…