Любов – Недялко Йорданов
Сега, след толкова години…
Вървях…Без ум… Без глас… Без дъх
по хлъзгавите серпатини
към твоя непристъпен връх…
Обожествявах те…Мадона…
Възкръснала от пепелта…
Ти вяра моя… Ти – икона…
Ти – идеал за красота.
Не се сърди… Съвсем на края…
Разбрах… На времето на пук.
Ти си при мен… Във тази стая…
И винаги била си тук.
Невидима метаморфоза…
И развенчан отдавна мит.
Ти моя орис… Моя проза…
Мой втръснал до баналност бит…
Прости ми… Търсех те… На халост…
Нахално… Глупаво… И зло…
Там някъде… Във оня хаос…
Ела… Във моето легло…
Ела… И нека да ревнува
Онази с дългата коса…
Ръката ти… Сега пътува
по сребърната ми коса…
Душа в душа… И тяло в тяло…
Ах, остарелите следи…
Но почва всичко отначало…
И по-прекрасно от преди.
Автор: Недялко ЙОРДАНОВ
* Снимка: Александър Михайлов, http://www.bulphoto.com
