няма къде да отидеш няма къде да заминеш няма къде да се върнеш любовта е единственото място на човека в света битие всяка част от тялото ми е твоя не оставих нищо за себе си освен сянката в която посадих райското дърво последното писмо нищо не разделя толкова силно като споделената любов Прочетете повече…
О, колко бързо свършва любовта! Подир последната илюзия и първата покруса настава безразлична самота, която вледенява всички чувства. Тогава почва петият сезон, когато вън от датите живееш – дори да виждаш цъфналия клон или да те засипва снеговеят… Сълзата криеш във студен юмрук. Дали си жив, от огледалото разбираш… Обърнал Прочетете повече…
Натежават телата, натежават джобовете, грижите натежават, греховете натежават. Ежедневието е натежало от разговори, сметки, гадости и равнодушие, думите звучат по-тежко и авторитетно, шоу-програмите са с по-голяма тежест от философията, вярата, литературата… И, ако кажем, че душите ни олекват, ще прозвучи плакатно, милозливо, просто глупаво – душите нямат тежест, не е Прочетете повече…
Тази зряла любов, тя така ни подхожда, като белег от смях покрай рая на устните и велик благослов, уж невинна, прохожда, нелишена от грях в паметта ѝ за пръстите. … Тази зряла любов, тя така е тревожна, че е рано за сън, а е късно за съмване, а животът, готов Прочетете повече…
Понякога захвърлям своя кръст, превит на две от грижи и умора. Но се изправям тутакси в цял ръст, защото мама бди за мен отгоре. Понякога ме режат глад и студ – плътта ми сякаш рухва в адска яма. Но ето – имам хляб днес… И уют! Защото бди за мен Прочетете повече…
Сезони се въртяха, министри хвърляха оставки, а аз самият боледувах, ударен от лъжа – по тънките ми нерви пълзяха подли мравки, светът за мен бе черен, ала сърцето ми оставката не хвърли, сърцето издържа… Сега, когато клеветата мина и замина, и само споменът ръждив дълбоко в мен тежи, когато мойта Прочетете повече…
Толкова е хубаво че има такива моменти неподозирани късчета време (безвремие отсъствие на време) – в тях се объркват понятията причинноследствените връзки излизат от строя логиката прагматизмът на нещата условностите предразсъдъците няма повод няма обяснение за тяхната поява от нищото (това безкрайно нищо!) – освен че може би е пролет Прочетете повече…
Една прегръдка И една целувка на някаква гара В някакъв град през някой ден на някое лято… Бял диамант в нечии спомени завит в коприна В малка кутийка Скрит под сърцето На място без име… Ще стане на въглен, ще стане на пепел В отвъдното място Във вечната нощ На Прочетете повече…
Към думата “любов” съм алергичен. Не мисля, че в стиха е абсолют. И правило на рима със “обичам” наложена на всички не дочух. Не мога да ви пея летен шлагер, да бъда мебел в пълния ви хол. Да свиря, щом е казал господарят за слънцето, жените в ре бемол. А Прочетете повече…
Помниш ли, помниш ли още момчето? Момчето, което говори с морето… – Как си? – му казвам – Не е ли студено? Всичко наоколо е заледено. На теб, Море, не ти ли омръзна? Само веднъж ненадейно замръзна. Скри се под ледено одеало… Цялото бяло…Цялото бяло… Готино беше! И по команда Прочетете повече…