Пепел и диамант – Текла Алексиева

Една прегръдка
И една целувка на някаква гара
В някакъв град
през някой ден
на някое лято…
Бял диамант в нечии спомени
завит в коприна
В малка кутийка
Скрит под сърцето
На място без име…
Ще стане на въглен, ще стане на пепел
В отвъдното място
Във вечната нощ
На последна гара…
Мама му стара!
* Текстът е част от книгата “Неусетно. Стихотворения”, изд. “Захарий Стоянов”, 2018.
* Снимка: личен архив