Пред-потенция

Индоокеански облаци, пълни, пълни,
гъсти със сияние –
безбрежно мощно удоволствие
от собственото бяло нищо.

 

***
Ах, очите ти да се пълнят с тъмна жега бавно
и да ахнем.

 

***
Палмите обичат океана,
а океанът –
той се движи.

 

***

Над планините на Арабия внезапно
проумях своята красота.
Бях живот на Земята.

 

Ние

Във фундаменталното,
където всичко е клетки и те се впиват нямо една в друга,
радикални погледи на сърни с превити гръкляни
в буря на живот.

 

***
Чисти, пъстри, целунатите крави вървяха в мир
и благодарна им бе лекозелената трева.
Червените хора, прави, отвеждаха бели грамади
демиургически облаци в земята.

 

***
Достатъчно дългият лост

съм.
Ти повдигаш земята си.

 

***
Гъсти като сексуалност, белите облаци над Индийския океан
не го засенчваха,
а през тях той караше небесата необятно да се изливат.
Свършваше Земята.

 

Посред зима

Снеговете се топяха и, тежки, падаха.
Бях кралица на сърцето си,
а то – лъчезарно.

 

***

Крайморските духовници викат
ритмувано в упоение.
Нищо не е достатъчно за мощта на вълните;
тихо, безспирно прииждат.

 

Автор: Маргарита СЕРАФИМОВА

* Снимка: личен архив