Ти си мое убежище, аз съм твое алиби – Ива Спиридонова
Ти си мое убежище, аз съм твое алиби
в този свят, невъзможен до случване.
Тъй забавно жесток, че ни даде да минем
под дъгата му, с крехкост до счупване.
Ти си моя тъга, аз съм твоя картина,
в светли нощи, в забравено съмване,
след които мълчим, та дано ни отмине
звук от болка, нарастваща с тръгване.
Ти си моя прозорец, аз съм твое завръщане
в дом измислен – най-истинско вкъщи.
“Отвори на света, посрещни ме с прегръщане!”
“Замълчи! Любовта…идва само на пръсти.”
* Снимка: Светослава Мадарова
