Диагноза – Ива Спиридонова

Поискай ме. Изгубена, но цяла. В затвора на тъга измисляй ме. Смущения в една кардиограма, с която всеки ден изписваш ме. Поискай ме. Във пулса – спряла. И в лудостта си – възхитителна. На любовта ни ризата е бяла. а по статут е усмирителна.   Автор: Ива СПИРИДОНОВА * Снимка: Прочетете повече…

Лична метеорология – Ива Спиридонова

В естествения климат на дъха ти се скрива тялото ми, светещ вик за обич, като в църквата позната, като в молитвата откраднат миг, като тревата, с пчелната позлата или извивката на края на камшик, разцъфва тялото ми, с дъх на лято, в естествения климат, като в стих. И с всяко Прочетете повече…

Солени дъждове – Ива Спиридонова

Плача в извивката на облака. Сълзите, в затвора на ръцете ми несигурни, решетъчните пръсти ги пропускат. Мокър си, удавник в най-честното шептене на очите ми. Солена е цената на надеждата.   Автор: Ива СПИРИДОНОВА * Снимка: Светослава Мадарова

Стихотворения – Ива Спиридонова

*** Високи са думите за страха от летене. Само те могат да бъдат небе. *** Мисълта ми няма форма, но диктува извивките на сърцето ти. *** Разгадавам думи от шифъра на живота. Кодът за щастие – неразбиваем. *** Мълчанието ми превежда тишината на думите, които всъщност сме. *** висок е Прочетете повече…

Тази зряла любов, тя така ни подхожда – Ива Спиридонова

Тази зряла любов, тя така ни подхожда, като белег от смях покрай рая на устните и велик благослов, уж невинна, прохожда, нелишена от грях в паметта ѝ за пръстите. … Тази зряла любов, тя така е тревожна, че е рано за сън, а е късно за съмване, а животът, готов Прочетете повече…

Ти си мое убежище, аз съм твое алиби – Ива Спиридонова

Ти си мое убежище, аз съм твое алиби в този свят, невъзможен до случване. Тъй забавно жесток, че ни даде да минем под дъгата му, с крехкост до счупване. Ти си моя тъга, аз съм твоя картина, в светли нощи, в забравено съмване, след които мълчим, та дано ни отмине Прочетете повече…

Премълчано – Ива Спиридонова

Не ме погребвайте с неказаните думи, не ги мълчете, изкрещете ги на тръгване, преди да си отида, ги хвърлете помежду ни, да станат камъни или следи от спъване. Разпнете ме на тях, вържете ме за себе си и сетне чуйте как светът се сгромолясва, когато, в края на земята, пак Прочетете повече…

Прости ми и не ми прощавай – Ива Спиридонова

1. Прости ми, че забравих мои стъпки по гръбнака на свилото те на кравайче отчаяние, когато само недоверието тук те чака, на педя от земя, на дума от мълчание. Прости ми, че катерих с тебе болката, Венерин хълм, разкъсан от безкрайността на раждане, когато само любовта за нас не беше сън, Прочетете повече…

TetraDkaTa