Защо, кажи ми, тази вяра се завръща? – Ива Спиридонова
Когато вече даже съм забравила да чакам,
изгубила и себе си по пътя си към вкъщи,
когато знам, че тази нощ ти пак си плакал,
защото знаеш – няма да ме видиш същата.
Когато като друга вече нищо нямам,
но упорито искам да си имам нещо.
Когато и за двама ни е трудно да сме двама,
но още сме привързани към общи вещи.
Когато зная, че за трудното ми трябва чудо,
а чудесата вече даже и по Коледа ги няма.
Когато продължавам да се връщам – чиста лудост.
Но само лудостта и любовта не са измама.
* Снимка: Светослава Мадарова
