Миг преди – Ива Спиридонова
“Вдигнеш ли ръка, за да погалиш,
разместваш въздуха
на цялата вселена.”
Борис Христов
Понечих да разместя въздуха… но зная, че е още много рано.
Копнежът по едно прегръщане пак натежа на лявото ми рамо.
Понечих да измеря пътя си от теб до закъснялото начало.
И знам, ще парят стъпките… но пътят се минава с тяло.
Преди да подредя вселената, ще питам – искаш ли ме неживяна
и колко още болката гнездо ще свива в общата ни рана.
А после ще погаля, вярвай ми! И в бурята ти ще остана цяла…
Ръката ми разсича въздуха… Единствена и сигурна. И бяла.
* Снимка: Светослава Мадарова
