Поискай ме. Изгубена, но цяла.
В затвора на тъга измисляй ме.
Смущения в една кардиограма,
с която всеки ден изписваш ме.
Поискай ме. Във пулса – спряла.
И в лудостта си – възхитителна.
На любовта ни ризата е бяла.
а по статут е усмирителна.
* Снимка: Светослава Мадарова
* Текстът е част от книгата “От мен до другото безсмъртие” (изд. “Библиотека България“, 2020)
„Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще направлява живота ви, а вие ще го наричате съдба.“, Карл Густав Юнг Улиците вече са запълнени със своята студенина, която не трябва да ни изненадва, защото есента се Прочетете повече…
Проф. Венелин Терзиев гостува в Карнобат за среща с читатели и разговор за смисъла на живота На 22 октомври от 17:30 часа Народно читалище „Димитър Полянов – 1862“ ще бъде домакин на представянето на три Прочетете повече…
За антиутопията на Нели Бънкова „През прехода надолу“ и илюзиите на едно общество, което продължава да очаква промяната Бе оповестено, че социалистическата ни реалност вече си е отишла, а може би това обявление бе само Прочетете повече…