Ритъмът на споделения ни свят
е звукът на цялата Вселена.
Нощем
завъртам кичур коса около пръста си,
а мислите ти кацат върху него –
да са по-близо до моите сънища.
Денем
завърташ света си около дъха ми,
а сърцето ми тича покрай тебе –
да туптят по-вярно крачките ти.
Заедно
завъртаме слънцето в дланите си,
а светлината му топли, отразена
най-силно в очите на другия.
* Снимка: Светослава Мадарова
„Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще направлява живота ви, а вие ще го наричате съдба.“, Карл Густав Юнг Улиците вече са запълнени със своята студенина, която не трябва да ни изненадва, защото есента се Прочетете повече…
Проф. Венелин Терзиев гостува в Карнобат за среща с читатели и разговор за смисъла на живота На 22 октомври от 17:30 часа Народно читалище „Димитър Полянов – 1862“ ще бъде домакин на представянето на три Прочетете повече…
За антиутопията на Нели Бънкова „През прехода надолу“ и илюзиите на едно общество, което продължава да очаква промяната Бе оповестено, че социалистическата ни реалност вече си е отишла, а може би това обявление бе само Прочетете повече…