Нито дума! – Ива Спиридонова
Ръката ти разсича въздуха до мене,
а аз ти махам с пръстите на вятъра.
Знам, някой ден така и ще изтлеем,
без думи, всичките са вече крадени.
От много ме боля, а други ги подминах,
сега ще ти говоря с полъха на лятото.
Мълчѝ, дъхът ти вече няма да ме стигне
сред тишината, споделена от тъгата ми.
Мълчѝ, така единствено ще се разминем
и с болката, и с вятърните разпятия,
и с Дон Кихот, и с всичките години,
в които ще стоим отвъд графа “приятели”.
* Снимка: Светослава Мадарова