И искам аз отново да се върна към онзи град далечен и красив, по неизминатите пътища да тръгна, които ще опиша после в стих! И искам аз отново да те срещна до онзи бряст в средата на града, и тихичко да си говорим нещо под строгите очи на вечерта! И Прочетете повече…
Опирам я с челото си, защото съм уморена от нейната непреодолимост, после опирам раменете си, защото са превити от нейната преградност, после от въпросите без отговор си правя моливче толкова малко, колкото за едно стихотворение, което написвам така старателно сякаш някой ще го прочете. Автор: Текла АЛЕКСИЕВА * Текстът е Прочетете повече…
Сънувах момента, когато ме няма, лишил се от жажда, пороци и тяло. Надвиснал в сумрака, обмислях и гледах: незнайни другари проплакват за мене, за медна стотинка ме помнят и тачат, за златна монета ме хвалят и май че не чувам ни чувство, ни правда, ни дума, останал угаснал във спомен Прочетете повече…
Не ме погребвайте с неказаните думи, не ги мълчете, изкрещете ги на тръгване, преди да си отида, ги хвърлете помежду ни, да станат камъни или следи от спъване. Разпнете ме на тях, вържете ме за себе си и сетне чуйте как светът се сгромолясва, когато, в края на земята, пак Прочетете повече…
Хайде да си поговорим за времето, докато чакаме да дойде любовта… Всичко е възможно между нас – възможно е да се влюбим, докато си разменяме панелни думи… Хайде да махнем опаковката на думите и да усетим голата тръпка на любовта. Тя ни приближава един към друг, носи ни предчувствие за Прочетете повече…
ДАНЪК На свойта муза вдъхновена сърдечен данък аз платих: веднъж ли любовта си земна превръщах аз в ефирен стих? И сам я правех нереална, въздушна, с бягащи крила, внезапно кратка и прощална… При мен оставаха слова. Така все губех любовта си. Сред спомени блуждаех тих… Сега тя може би се въси Прочетете повече…
вечерята е готова всичките ми чувства са на масата не са под похлупаци няма прибори и чаши насърчава се прякото докосване искам да усетите с пръсти топлината им преди да се докоснат до устните венците слюнката и на езика ви по малко да му нагорчат нека се опари от всичките Прочетете повече…
Сълзите ти чух – сълзите ти падат; безропотни звезди, Те спорят оглушително за любовта. Облекли си телата в лъскави одежди, А душите бедни търсят отговори сред смъртта. Сърца попиляни С цветя неразцъфнали; крила изподрани, животи разтърсили. Това е и краят, все тъй се върти, Дъждът като пада, света го боли, Прочетете повече…
творецът среща мравка и и казва: кажи ми, аз възторг у тебе предизвиквам ли, па ако ще и малък? а тя му казва: виж, дръпни се, защото аз отивам със това зърно до моя си мравуняк и не ми е до никакви възторзи, камо ли от тебе предизвикани… и мравката Прочетете повече…
1. Прости ми, че забравих мои стъпки по гръбнака на свилото те на кравайче отчаяние, когато само недоверието тук те чака, на педя от земя, на дума от мълчание. Прости ми, че катерих с тебе болката, Венерин хълм, разкъсан от безкрайността на раждане, когато само любовта за нас не беше сън, Прочетете повече…