ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА СЕ УЧУДЯ… Колумб потърси път за Индия, но откри Америка. Ябълката на Нютон подсказа Закона за гравитацията. Айнщайн беше атеист, но изрече думите, че Вселената е Бог. Някак двойнствен е и викът за справедливост – най-много несправедливости се правят, когато се възстановява справедливостта… И още нещо. Прочетете повече…
“Нещо като нож…” У. Сароян Нещо като теб което си играе в сънищата ми рита разума по кокалчетата пищи като линейка събира цветове и песъчинки от пустините на пясъчни часовници Нещо като теб което хвърля огледала и коледни играчки великденски яйца и сенки по неизмитите прозорци Нещо като теб усмихнато Прочетете повече…
Страхливците са там отзад – те ще живеят сто години… А ти си в бомбения ад с присъда ясна – да загинеш. Като дивак, загубил ум, пълзиш и стреляш, псуваш, храчиш… Но смъртоносният куршум да те пожали? Няма начин. Той блъсва твоето чело̀ със скоростта на тишината и ти, чуплив Прочетете повече…
Някъде вече написах, може би на дланта си единствено, как ненавиждам тези сънища, как ме дълбаят – кладенец във дюлева градина. И вместо под шарена дървесна сянка, аз съм тук, във кладенеца потопена, в гущерово мляко, и плаша себе си и жадните деца. Потопена, аз те сънувам другояче, чертите ти Прочетете повече…
Страхувам се, че някой ден и аз ще остарея. А ти едничка ще си с мен по тихата алея. Представям си с бастунче как годините ще пъдим от свойте пясъчни крака, макар че сме осъдени… Навярно някъде пред нас ще светят кипариси. Какво ли ще си мисля аз? Какво ли Прочетете повече…
Ще мога ли отново да съм някъде над себе си и този битовизъм; над сивата мъгла, над листопадите, над вездесъщия и вечен егоизъм; над спомените и лицата, думите, над щампите и над клишетата; над мъдростта, изплитана с години, но непосяла истински лалета? Автор: Румяна Попова-Бакърджиева * Снимка: личен архив * Прочетете повече…
Не стигат думите ми в тебе. Не мога думи да крещя. Без шум резецът остър реже. Не е той свирка от върба. Ни обещания, ни клетви побира моят кратък ден. Тече през мен реката Етър, оглажда камъче и в мен. И става камъчето янтар – ни зъб, ни чук не Прочетете повече…
1. ИЗГУБИХ ТЕ, преди да те спечеля. Изгубих те и слушах как вали дъжда и как се пука в локвите от сън. Изгубих те преди да те изгубя в себе си. 2. ВСЕ ПАК, искам да ти кажа: някога съм те обичал. Начупѝ устните ми, ако искаш след това. Натоварѝ Прочетете повече…
Господи, не позволявай да го убият! Тези мамещи думи той от мен ги научи… Преди да ме срещне, бе като ония, приятелите на всички улични кучета. Заедно си измислихме тази история – че е твой син и на съседката ми Мария… Беше толкова мил – ден и нощ си говорехме Прочетете повече…
Дъждът вали, понечил да изчисти калта по милиони длани. Дъждът боли преди да ни пречисти от всички незарасли рани. Дъждът рисува стъклени пейзажи, а после ги окичва на витрината. Прелива в локви – верни стражи на дъждотворната машина. Вали по челото на коловози, бразди по всяка скрита бръчка. Вали над Прочетете повече…