Всяка вечер навиваш мислите като механично ключе на детска играчка очакваш да засвири, да отпътува, да отмери малко от живеенето ти в своето движение – от другата страна на стената се прожектират само сенки с надеждите си за образи от миналото. И като морето събираш със всеки сън чертите на Прочетете повече…
Не говори! Рисувам ти любов – Внезапна, премълчавана, последна, онази, за която си готов над пропасти бездънни да ме следваш. Не са ми нужни цветове за нея, за нашите очи е светлина, на тъмно ние с тебе я живеем – на тъмно се живее любовта. Рисувам ти любов, не говори! Прочетете повече…
Ще те слушам все такава – лека, плаха, безметежна и твоите думи аз едва ли ще отмина без да им прошепна Ще те гледам все така – ласкаво, открито, нежно и ще те виждам същата – една останала безгрижно безнадеждна. Ще те открия някога, едва когато ти разтвориш меката си Прочетете повече…
Искам – да проправя път в тишината, и да намеря думи, с които да изкажа слабостта си. Искам цялата Вселена да поплаче с мен, докато диво тършувам из мечтите си. Нуждая се да зърна най-далечната от тях. Искам тя да ме утеши. Автор: Иван Хр. ХРИСТОВ * Изображение: худ. Прочетете повече…
Днес все още ме потиска, онова чувство жестоко, което ме прикова някога към камъка на себеотрицанието. Чувство, изваяло от истината – лъжа и от живота – смърт. Автор: Иван ХР. ХРИСТОВ * Изображение: худ. Ивета Донева; оформление Ивилина Методиева-Цанева * Христов, Ив. Усмивка, път и смут. Ред. Минчо Г. Минчев; Прочетете повече…
Помниш ли ме? Зная, че ме помниш. Как ли се забравя тишина? Там, където някой те е стоплил винаги ухае на тъга. Там, където някой те е чакал пътищата още те следят, опустяват гарите без влакове, нощите отказват да заспят… Страх те е навярно от сълзите ми- аз не плача. Прочетете повече…
Малката ѝ рокличка потрепваше ритмично. Очите ѝ проблясваха и притихваха, оживяваха се и се успокояваха. Тези благи, меки очи стряскаха всеки. Привличаха всеки. Успокояваха всички. Какво плашеха те? Дързостта у другите, решителността и осмеляването? Или плашеха самата плахост… Малката ѝ рокличка потрепваше ритмично. Очите ѝ проблясваха и притихваха. Те съживяваха Прочетете повече…
В часовете на най-тъмното му синьо малко преди да потъне в черно-то, времето, е непринадлежащо. И аз подобно стар колекционер започвам да разгръщам класьорите със спомени. Вътре е шахматна дъска, но пак виждам само черните фигури и те върху черни квадратчета. Искам да стъпя на бялото, да спася царя – Прочетете повече…
мисъл седя си вкъщи и пътувам *** първи сняг пушекът свива гнездо *** лято камъчета в обувките *** пролетта идва куцайки *** учителите също плачат *** Коледа стъпки пред входа *** душа пламък в очите *** есен всеки ден с нова дреха *** любов пеперуди в стомаха *** самота разполага Прочетете повече…
През тъмни очила се взирах във лъжата. С мастило от гняв чертаех образа ѝ… А тя се усмихваше докато безочливо откупуваше поредната илюзия за истинско приятелство. Автор: Иван ХР. ХРИСТОВ * Изображение: худ. Ивета Донева; оформление Ивилина Методиева-Цанева * Христов, Ив. Усмивка, път и смут. Ред. Минчо Г. Минчев; Изд. Прочетете повече…