Да бъдеш свободен е нищо, но да станеш свободен е самият рай. Фихте Да бъдеш свободен, шептяха книгите от детството, е нещо подобно на смъртта, но без да си мъртъв – летиш над покриви, планини и морета, над спуканите вени на града – бензиностанции, баничарници, казина, от които ти си Прочетете повече…
Словата ни са циркови артисти в театъра на странстващия ден. Ножовете поглъщат поривисто, жонглират със живота раздробен. И времето е място карнавално – Напудряме сълзите си със смях. Какво е скрито и какво е явно Не пита естетическият прах. Посипва щедро и трагикомично – и после – кой каквото разбере. Прочетете повече…
Апокалипсисът идва… Заплахите с апокалипсис сълзата моя не подлъгват. Светът едва ли ще ми липсва – та той в главата е недъгав. Ако Земята гръм разцепи, за губещите ще е страшно. А аз, дошлият с празни шепи, пак бос от нея ще отпраша. Какво като сметат порои Родината? Не ми Прочетете повече…
ПАМЕТНИК В РЕКАТА (Рачо Ковача) Гледа Рачо Ковача водите на Янтра стиска здраво чука и си мисли – как искам да изкова усмирителна риза за времето броня за светлината щит за паметта но ето слънцето вече преваля хора минават неспирно по моста а водата тече ли тече – като кръв Прочетете повече…
Пастернак, сърцето ти ухае – на кръв, всички го знаем, от него сме били опиянени, но можеш ли да обясниш, ако не на мен, то на луната, или на някоя търпелива звезда – защо, макар и така изящно кървяло, това сърце ухае по същия начин, по който и кръвта от Прочетете повече…
Помниш ли, когато под ласките – комети, посявахме Небесни, греещи цветя? Душите ни уханни, губеха се слети и цялата Вселена в нас мигом полетя. Помниш ли, когато приспивахме звездите, люлеехме ги нежно в нашите сърца? Затваряхме с целувки за „Лека нощ” очите, на нашите сияйни, скитащи деца. Помниш ли сега Прочетете повече…
Цяла нощ до вратата те чакам – открехната, да не би да не чуя някое кратко почукване. А навън пролетта се спуска по вените на всяко, светещо в мрака дърво, и го гали до лудост. А аз всеки път се заричам на всички ориши, че не ще изпусна как се Прочетете повече…
Странно е че това се случва точно в тази безлунна и безнеонна нощ съвсем в стилистиката на утробата в която години наред съм се мъчил да вляза отново през различни входове или изходи чиито пазителки нимфи или горгони феи или зли вещици винаги са ме обричали на пустота все пак Прочетете повече…
Готов съм всички липси да простя наоколо… Но тази ме побърква: България е вече без мечта и тутка се като добиче в църква. От нас излиза не любов, а дим. Небето пък е похлупак захлопнат на тенджера, в която бавно врим, за да ни сдъвка някой ден Европа… Но аз Прочетете повече…
Тунелите са извор, не разбираш ли? И в края им се ражда светлината… В един далечен ден ще се завърнем за резен време в спомена за влака. На гарата ще има ли очакване, дали ще се затичаш да ме срещнеш? По мислите ни тлеят отпечатъци и мирис на малинови надежди. Прочетете повече…