Вагон за двама – Яна Вълчева

Публикувано от Иван Христов на 19/03/201919/03/2019

Тунелите са извор, не разбираш ли?
И в края им се ражда светлината…
В един далечен ден ще се завърнем
за резен време в спомена за влака.
На гарата ще има ли очакване,
дали ще се затичаш да ме срещнеш?
По мислите ни тлеят отпечатъци
и мирис на малинови надежди.
Светлинен скок и ето те при мен.
Какво като е празно на перона?
Животът се побира в резен време
и в две ръце, които да ме стоплят.
Тунел отново. В края нещо пламна –
запали хоризонта на тъгата.

Телата ни в един вагон за двама
се стичат по ръба на светлината…

Автор: Яна ВЪЛЧЕВА

* Стихотворението е част от книгата “В очите на птиците”, изд. Библиотека България, 2018.

* Снимка: Пейо Пеев, Art Studio Allure