Сънувах момента, когато ме няма – Денис Олегов

Сънувах момента, когато ме няма,
лишил се от жажда, пороци и тяло.
Надвиснал в сумрака, обмислях и гледах:
незнайни другари проплакват за мене,
за медна стотинка ме помнят и тачат,
за златна монета ме хвалят и май че
не чувам ни чувство, ни правда, ни дума,
останал угаснал във спомен на тъмно.
Пробуден усетих, че още ме има –
лишил се, и гладен, и кален, и дрипав.
Безкръвен зората погледнах, и мислех:
борбата за хляба е мъчна. Не искам
за медна стотинка да хулим и мразим,
за златна монета да колим и давим.
Не чувам ни чувство, ни правда, ни дума,
покорен, разтворен в живота до тъмно.
Автор: Денис ОЛЕГОВ
* Снимка: личен архив