Да бъдеш свободен е нищо, но да станеш свободен е самият рай. Фихте Да бъдеш свободен, шептяха книгите от детството, е нещо подобно на смъртта, но без да си мъртъв – летиш над покриви, планини и морета, над спуканите вени на града – бензиностанции, баничарници, казина, от които ти си Прочетете повече…
Пастернак, сърцето ти ухае – на кръв, всички го знаем, от него сме били опиянени, но можеш ли да обясниш, ако не на мен, то на луната, или на някоя търпелива звезда – защо, макар и така изящно кървяло, това сърце ухае по същия начин, по който и кръвта от Прочетете повече…
Би искала знанието да бе само припомняне, не и механично натрупване, не и домашно изгнание. Би искала и красотата да не се влияе от външното – каприза на съня, вечерния бриз, чашата вино. А тази чаша вино отразява светлините, без да произвежда светлина. Каква претенция за вливане на сили! Ще Прочетете повече…
Всичко е тъжно. Тъжни са празните ръце, които някога беряха с възхита метличина, онази, лилавата, която не съхне, в политналото поле със диви орли. Политнало или залитнало беше то след техния полет? Там ти виждаше охлюви, остри треви и семена от небета във маковете. Тъжно е детството, с неговите вдетинено Прочетете повече…
Има едно явление, което касае злото и доброто. То опира до драконите. Всички знаем – дракони не съществуват, същевременно те са толкова много. По офисните бюра, в магазините, фамилията, ето един – профуча през пешеходна пътека. Все са готови да те направят на пепел, все извиват зъбите си в зловеща Прочетете повече…
Тази трева е висока, шуми реката и я храни с хладната си кърма. И светулка пробожда мрака с невидимия си корем. Зеница, обрамчена от витите мигли на вечерта, тя светва. Изгасва. Светва. Изгасва. Иска ми се да видя къде отнася своя фенер, той пуска искри към добре зарития въглен на Прочетете повече…
Тя стоеше на пейката и докато гледах силуета ѝ, кой знае защо той ми заприлича на изрязан от хартия и някак изкуствено залепен върху въздуха. Носеше старомодна тъмнокафява рокля, чиято яка бе украсена с елегантна метална брошка. Беше без палто. Някой би си казал – луда е. На мен обаче Прочетете повече…
Лавиците дремят, а чуждите очи прелитат тук (наистина очите могат да са врани). Верижки, гривни, пръстени свободни са от нашите ръце недалновидни. И още – часовници, в които за всичко има време, огледала, където твоето лице е светло, портрети на момиче с рокля избуяла. А златната верижка най-отляво е стояла Прочетете повече…
Има усещания, за които никой не говори. Колко са студени краката на котката или как понякога в една човешка черта съзираш чудовище. Как нямаш сили да сготвиш насъщното, как ти се приисква да мълчиш без да не правиш нищо с години. Мислиш си, колко сме сами и доколко сме в Прочетете повече…
Влакът раздвижи летния въздух на градския център, намиращ се в близост до гарата в Своге. С неголямата си пътна чанта Анна се измъкна от купето, измина няколко крачки и се озова на огромния централен площад. От лявата й страна имаше наредени едно до друго заведения и малки, претъпкани със стоки, Прочетете повече…