Тази трева е висока,
шуми реката и я храни
с хладната си кърма.
И светулка пробожда мрака
с невидимия си корем.
Зеница, обрамчена от витите
мигли на вечерта,
тя светва. Изгасва. Светва. Изгасва.
Иска ми се да видя къде
отнася своя фенер, той пуска искри 
към добре зарития въглен на детството.
Но виждам само края на шествиe –
дървото е видимият праг на невидимото.
А къртиците отдолу спят, пият соковете 
на мрака и нехаят за светлината. Нехаят.
Тази трева е висока. 
И аз във нея.
Светвам. Изгасвам. 
Светвам. Изгасвам.

 

Автор: Невена БОРИСОВА

Виж още

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!