Шествие

Тази трева е висока, шуми реката и я храни с хладната си кърма. И светулка пробожда мрака с невидимия си корем. Зеница, обрамчена от витите мигли на вечерта, тя светва. Изгасва. Светва. Изгасва. Иска ми се да видя къде отнася своя фенер, той пуска искри  към добре зарития въглен на Прочетете повече…