За Сузете – Невена Борисова
Всички съжаляват Хьолдерлин
за неговата нещастна любов,
за неговите пропилени години,
за неговото страдание,
за лудостта му, която казват
била причинена от любовта.
Но колко хора се замислят за
тази жена, за така наречения предмет
на неговата любов.
Защо така рано тези бели дробове, Сузете,
те предадоха,
защо
е така неуловима красотата ти за нас,
а е била така безпощадна към него?
Носът ти бил голям, Сузете,
брадичката била малка, казват, но
добавят, че все пак си била красива.
Какво му причини, Сузете, с какво
изпепели така сърцето, ума и душата му?
Какво разбират те, какво разбираме ние,
какво разбира дори той, скъпа восъчна жено
от отминали векове,
ти, която никога няма да бъдеш запомнена истински,
макар и със сигурност да си имала
безценна душа, щом поетът я е обикнал.
Сузете, ти просто не си интересна за тях,
за нас, за никого, освен може би за онези жени,
които имат твоята душа.
Мислим си: ти си устни, очи и коси, ти
не си нищо повече от своя портрет.
Кой се интересува, Сузете,
от твоя ум? Може би предполагат, че
просто си била твърде мила,
в никакъв случай не считат, че си ценила
поезията, довела до лудостта.
Сузете, те ти изваяха бюст, но ти не считай, че са те заобичали,
те просто са жадни за красиви истории, те просто
са жадни за лудост и смърт.
За всичко друго, разбира се – но не за любов.
* Снимка: личен архив
