Заложна къща – Невена Борисова
Лавиците дремят,
а чуждите очи прелитат тук
(наистина очите могат да са врани).
Верижки, гривни, пръстени свободни са
от нашите ръце недалновидни.
И още –
часовници, в които за всичко има време,
огледала, където твоето лице е светло,
портрети
на момиче с рокля избуяла.
А златната верижка най-отляво
е стояла на ръката като птица
(не и врана).
Познавам този камък във обкова, тихото сияние.
Изработката на спомените
филигранна.
Превръща тя среброто в злато.
Златарят несъмнено е ехиден
(знаеш как борави със везните,
вежливостта, монетите),
но и той е дал залог.
И има нещо толкова човешко
(не красиво)
във тази търговия, в раздялата
със ценността, която тук предаваш.
После – във носталгията.
После – в опита за кражба.
Автор: Невена БОРИСОВА
