Свободата е илюзорна! – Минчо Г. Минчев

Търсим щастие – то ни заробва. Строим Кулата на свободата – животът ни угасва в нея. И децата  – радостта и продължението – се откъсват, се откъсват, се откъсват… И вече щастие ти нямаш. И Кулата не ти е нужна. И децата търсят, търсят, търсят свойта илюзорна свобода!   Автор: Прочетете повече…

След казаното от поетите – Минчо Г. Минчев

“След всичко, казано от старите поети.”                                                 Кольо Колев СЛЕД КАЗАНОТО ОТ ПОЕТИТЕ и аз със своя стих и нрав изгарям в обич, в сянка светя и Прочетете повече…

В златните зрели къпини – Минчо Г. Минчев

В ЗЛАТНИТЕ ЗРЕЛИ КЪПИНИ идва есента неусетно. Свършиха топлите нощи. Съхнат цветята летни… Аз лятото вече преминах. Какъв ли цвят съм и семка? Шибой или гергина, или минзухар есенен?… Събличам риза, кожата-гущер пека на оскъдното слънце; ловя топлика, земята слушам, нейната песен тънка. Здрави са кордите, пръстите знаят всяко стъпало Прочетете повече…

Аз съм някаква странна личност – Минчо Г. Минчев

Аз съм някаква странна личност. Не като други поети-певци. Каламбури никога не измислих. Рима в стиховете ми  рядко звучи. Не мога да пиша по план поетичен. Шедьоври едва ли някога ще  създам. Живея просто, работя, дишам. За приятелство – подавам ръка. И деня си живея от съмнало: без метани, без Прочетете повече…

Аз още скитам – Добромир Търновски

Аз още скитам сред тълпата от лица и вечно тичам след моята неуязвима правда и питам зад всеки забравен завой. Сбъркахме пътя. Къде е пътя? Изкрещяха: – Горе, на върха, до самото небе! Но къде е краят на небето?… Вървях и плачех… Падайки ставах… После – времето спря да вали. Прочетете повече…

Не стигат думите ми в тебе – Минчо Г. Минчев

Не стигат думите ми в тебе. Не мога думи да крещя. Без шум резецът остър реже. Не е той свирка от върба. Ни обещания, ни клетви побира моят кратък ден. Тече през мен реката Етър, оглажда камъче и в мен. И става камъчето янтар – ни зъб, ни чук не Прочетете повече…

Преживявам – Иван Христов

Привечер – тъмна пелерина обвива философските ми въжделения, които са разнопосочни – за истината и лъжата, за уважението и омразата, за гибелта на морала. При все това копнея за момента, когато слънцето изгрява – да зърна щастливи – сините очи на живота… В пожара на вечерта изгаря още един лист Прочетете повече…

Кратка история на Дружеството на писателите – Габрово – Минчо Г. Минчев

Дружеството на писателите в Габрово се учредява на 20 април 1973 г. по решение на бюрото на Съюза на българските писатели като първо в провинцията за цялата страна. Негови учредители са седем редовни и девет спомагателни членове. Първи председател на дружеството е Станислав Сивриев, а секретар Димитър Стефанов. На 26 Прочетете повече…

Самота – Минчо Г. Минчев

                                   Самотата е за духа,                                    като диетата за тялото.                                                           Поговорка Самотата е като жена – тиха и топла. Тя е себеотдаване, портрет на духа… Самотата не е задължителна скука. Сам – не значи далеч от света! Щом човек е създаден от мъка, само с мъка твори чудеса… … Прочетете повече…

Юбилейната вечер на габровския поет Минчо Г. Минчев събра десетки почитатели на неговото творчество

На 4 април 2018 г. се състоя поетичната вечер, посветена на 80-годишнината на габровския поет и писател Минчо Г. Минчев. Публиката в препълнената зала на ХГ „Христо Цокев“ стана свидетел на пъстра програма, която продължи около два часа. „Поетичната броеница“ (както Минчо Г. Минчев беше нарекъл част от програмата с Прочетете повече…

TetraDkaTa