В златните зрели къпини – Минчо Г. Минчев
В ЗЛАТНИТЕ ЗРЕЛИ КЪПИНИ
идва есента неусетно.
Свършиха топлите нощи.
Съхнат цветята летни…
Аз лятото вече преминах.
Какъв ли цвят съм и семка?
Шибой или гергина,
или минзухар есенен?…
Събличам риза, кожата-гущер
пека на оскъдното слънце;
ловя топлика, земята слушам,
нейната песен тънка.
Здрави са кордите, пръстите знаят
всяко стъпало и ритъм.
Песен ли, труд ли е – кой да ти каже –
нощем се будя и пиша.
Зреят къпините в нощите лунни.
Сърп е луната – на свършване.
Ако момиче едно ги целуне
ще дочакат и пълнолуние.
Грея си кожата, струните дърпам,
сладост в устата ми съхне.
Плод ли съм, лист ли съм –
утре ще питам, по съмнало.
* Снимка: https://duma.bg
* Стихотворението е част от книгата на Минчо Г. Минчев “Стихотворения, т. I, (1957-2017)”, ИК “Луна”, 2017.