В златните зрели къпини – Минчо Г. Минчев

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

В ЗЛАТНИТЕ ЗРЕЛИ КЪПИНИ
идва есента неусетно.
Свършиха топлите нощи.
Съхнат цветята летни…

Аз лятото вече преминах.
Какъв ли цвят съм и семка?
Шибой или гергина,
или минзухар есенен?…

Събличам риза, кожата-гущер
пека на оскъдното слънце;
ловя топлика, земята слушам,
нейната песен тънка.

Здрави са кордите, пръстите знаят
всяко стъпало и ритъм.
Песен ли, труд ли е – кой да ти каже –
нощем се будя и пиша.

Зреят къпините в нощите лунни.
Сърп е луната – на свършване.
Ако момиче едно ги целуне
ще дочакат и пълнолуние.

Грея си кожата, струните дърпам,
сладост в устата ми съхне.
Плод ли съм, лист ли съм –
утре ще питам, по съмнало.

 

Автор: Минчо Г. Минчев

* Снимка: https://duma.bg

* Стихотворението е част от книгата на Минчо Г. Минчев “Стихотворения, т. I, (1957-2017)”, ИК “Луна”, 2017.

TetraDkaTa