Не мога с друг да те разделям! С приятел, враг, дори с жена. Ако е тъй ще се оттегля. Да губя – мога, не и да деля. И самотата ми е двойна, ако ви срещна в снежна вечер. Като ревнив съпруг ще метна подире ви аз топка снежна. За ревността Прочетете повече…
Магьосани, и влюбени, и доверчиви, в Незнайното ни води всеки път – стареещи деца, по чувства – юноши, многопътни, многоверни, в плът… Мозайката на този пъстър свят е в земното око един огромен ирис, побрал души от цялата земя и грях побрал, и нежност, а и хитрост… Но верни на Прочетете повече…
“Преклонена главица остра сабя не сече…” Не смених позата и ме посече сабята на безразличието, на неразбирането на презрението и ненавистта, сабята на омразата… Но, не преклоних глава! Защото цял живот търсех ЛЮБОВ, ИСТИНА, КРАСОТА! Повярвах в Любовта на Камъка, носих болката на истината, сещам преходността на Красотата… И Прочетете повече…
Търсим щастие – то ни заробва. Строим Кулата на свободата – животът ни угасва в нея. И децата – радостта и продължението – се откъсват, се откъсват, се откъсват… И вече щастие ти нямаш. И Кулата не ти е нужна. И децата търсят, търсят, търсят свойта илюзорна свобода! Автор: Прочетете повече…
“След всичко, казано от старите поети.” Кольо Колев СЛЕД КАЗАНОТО ОТ ПОЕТИТЕ и аз със своя стих и нрав изгарям в обич, в сянка светя и Прочетете повече…
В ЗЛАТНИТЕ ЗРЕЛИ КЪПИНИ идва есента неусетно. Свършиха топлите нощи. Съхнат цветята летни… Аз лятото вече преминах. Какъв ли цвят съм и семка? Шибой или гергина, или минзухар есенен?… Събличам риза, кожата-гущер пека на оскъдното слънце; ловя топлика, земята слушам, нейната песен тънка. Здрави са кордите, пръстите знаят всяко стъпало Прочетете повече…
Аз съм някаква странна личност. Не като други поети-певци. Каламбури никога не измислих. Рима в стиховете ми рядко звучи. Не мога да пиша по план поетичен. Шедьоври едва ли някога ще създам. Живея просто, работя, дишам. За приятелство – подавам ръка. И деня си живея от съмнало: без метани, без Прочетете повече…
Не стигат думите ми в тебе. Не мога думи да крещя. Без шум резецът остър реже. Не е той свирка от върба. Ни обещания, ни клетви побира моят кратък ден. Тече през мен реката Етър, оглажда камъче и в мен. И става камъчето янтар – ни зъб, ни чук не Прочетете повече…
Дружеството на писателите в Габрово се учредява на 20 април 1973 г. по решение на бюрото на Съюза на българските писатели като първо в провинцията за цялата страна. Негови учредители са седем редовни и девет спомагателни членове. Първи председател на дружеството е Станислав Сивриев, а секретар Димитър Стефанов. На 26 Прочетете повече…
Самотата е за духа, като диетата за тялото. Поговорка Самотата е като жена – тиха и топла. Тя е себеотдаване, портрет на духа… Самотата не е задължителна скука. Сам – не значи далеч от света! Щом човек е създаден от мъка, само с мъка твори чудеса… … Прочетете повече…