След казаното от поетите – Минчо Г. Минчев
“След всичко, казано от старите поети.”
Кольо Колев
СЛЕД КАЗАНОТО ОТ ПОЕТИТЕ
и аз със своя стих и нрав
изгарям в обич, в сянка светя
и съм прашинка от света.
Люлеят ме вълни и думи,
разтапят белите лъчи.
В листо от дъб, в игла от мура
аз търся две добри очи.
Две начала издигат в мене
и мед от цвят, и сок от жило;
отстъпва смелост пред съмнение,
съмнението става било…
Тъй моята съдба двояка
ме носи в слънчевата мрежа.
Нали и ябълката сладка
съдържа в средината червей?…
Но червейчето сладост хрупка,
черешата – и тя нагарча…
И дните ми броени тупкат
като сърцето на земята.
* Снимка: https://duma.bg
* Стихотворението е част от книгата на Минчо Г. Минчев “Стихотворения, т. I, (1957-2017)”, ИК “Луна”, 2017.
