Стерилна любов – Минчо Г. Минчев
Магьосани, и влюбени, и доверчиви,
в Незнайното ни води всеки път –
стареещи деца, по чувства – юноши,
многопътни, многоверни, в плът…
Мозайката на този пъстър свят
е в земното око
един огромен ирис,
побрал души от цялата земя
и грях побрал, и нежност,
а и хитрост…
Но верни на природния закон,
редовно губим, ако припечелим
нещо.
И ненавиждаме стерилната любов –
измислена от нас ампула нежност…
Една изящна мекота играе,
до грам изпила всяка людост.
Товар от нежност, от измами,
сърцата ни тревожно буди.
* Снимка: https://duma.bg
* Стихотворението е част от книгата на Минчо Г. Минчев “Осъдена любов”, Габрово, 1992.
