Аз още скитам – Добромир Търновски

Публикувано от Екип Tetradkata.com на 13/03/2020

Аз още скитам сред тълпата от лица
и вечно тичам след моята неуязвима правда
и питам зад всеки забравен завой.
Сбъркахме пътя. Къде е пътя?
Изкрещяха:
– Горе, на върха, до самото небе!
Но къде е краят на небето?…
Вървях и плачех…
Падайки ставах… После –
времето спря да вали.
Викът ми, замръзнал, издъхна,
надвикан от изстрели.
Студено е горе на хълма.
Студено е близо до истината.
………………………………………………….
Стихнах,
докоснал със длани горещата пръст.
Долу – е истината!
Долу – на върха, до небето!

Автор: Добромир ТЪРНОВСКИ

* Изображение: www.pixabay.com

* Стихотворението е част от литературния сборник “Оцеляване”, съст. Минчо Г. Минчев, ред. Донка Коева. Технологичен комбинат “Мехатроника”, Габрово, 1990.