Аз още скитам – Добромир Търновски

Аз още скитам сред тълпата от лица и вечно тичам след моята неуязвима правда и питам зад всеки забравен завой. Сбъркахме пътя. Къде е пътя? Изкрещяха: – Горе, на върха, до самото небе! Но къде е краят на небето?… Вървях и плачех… Падайки ставах… После – времето спря да вали. Прочетете повече…

TetraDkaTa