Обичам часа, когато сенките се връщат, уморени от Деня, със мен във Къщата, когато старите седят на двора – при земята и при чашите… Говорят и лозата ги чува: усмихва се със замислено мълчание, протяга стебло – ръка на старец… Лозата говори, чашите падат – молитва за мъртвите. И сенките Прочетете повече…
Аз още скитам сред тълпата от лица и вечно тичам след моята неуязвима правда и питам зад всеки забравен завой. Сбъркахме пътя. Къде е пътя? Изкрещяха: – Горе, на върха, до самото небе! Но къде е краят на небето?… Вървях и плачех… Падайки ставах… После – времето спря да вали. Прочетете повече…
Първите знамена на дъжда паднаха пред нас. В бяло и черно – отрязаха сцената. Есен е. Не виждаш ли как унило прегарят зениците, остарели в дъжда от безкрайното взиране?… Есен е. И спрелият вик се завръща без моята лятна хармония – без нея и утрото. Детето е спряло в средата Прочетете повече…
1. ИЗГУБИХ ТЕ, преди да те спечеля. Изгубих те и слушах как вали дъжда и как се пука в локвите от сън. Изгубих те преди да те изгубя в себе си. 2. ВСЕ ПАК, искам да ти кажа: някога съм те обичал. Начупѝ устните ми, ако искаш след това. Натоварѝ Прочетете повече…
Отлитат автобуси, но ние оставаме. Падат слънца, рухват надежди, но ние оставаме. Отлита красотата, пада в калта романтиката; начупена – чашата на болката лежи препълнена, но ние оставаме… И търсим отново: ново лице, ново пиянство ново време… Затворили сме с пръсти очите – стоим. Отново! И докога?… Автор: Добромир ТЪРНОВСКИ Прочетете повече…
Светлината тичаше нагоре по стълбата – към небето. Камбаните дишаха безветрени. Момичето чакаше, закрило с косите си ъгъла на хоризонта… Нещо остана – ритъм или вик, Бог или вяра във Бог; лудост – начупено бясно усърдие; свещ или клада; време – като копито, изтрито от бяг, или – релса и Прочетете повече…
Спи градът … И помръдва в съня си със закъснелите викове на нощни пияници, с цветовете на улични лампи кучешки сенки тичащи в светли петна. Зад прозорците тихи викове следват лунни звезди. Тръгваш си … В самотата на улицата сама. Тръгваш си тази нощ, в друга нощ… Утрото ще ни Прочетете повече…