Светлината тичаше – Добромир Търновски

Светлината тичаше
нагоре по стълбата – към небето.
Камбаните дишаха безветрени.
Момичето чакаше,
закрило с косите си ъгъла на хоризонта…
Нещо остана – ритъм или вик,
Бог или вяра във Бог;
лудост – начупено бясно усърдие;
свещ или клада;
време – като копито, изтрито от бяг,
или – релса
и път без траверси…
Избирай!
* Изображение: www.pixabay.com
* Стихотворението е част от литературния сборник “Оцеляване”, съст. Минчо Г. Минчев, ред. Донка Коева. Технологичен комбинат “Мехатроника”, Габрово, 1990.