Светлината тичаше – Добромир Търновски

Светлината тичаше нагоре по стълбата – към небето. Камбаните дишаха безветрени. Момичето чакаше, закрило с косите си ъгъла на хоризонта… Нещо остана – ритъм или вик, Бог или вяра във Бог; лудост – начупено бясно усърдие; свещ или клада; време – като копито, изтрито от бяг, или – релса и Прочетете повече…

TetraDkaTa