Спи градът …
И помръдва в съня си
със закъснелите викове на нощни пияници,
с цветовете на улични лампи
кучешки сенки
тичащи в светли петна.
Зад прозорците тихи викове следват
лунни звезди.
Тръгваш си …
В самотата на улицата
сама.
Тръгваш си тази нощ,
в друга нощ…
Утрото ще ни срещне отново
но и в деня ще те виждам
в тази нощ…
* Изображение: www.pixabay.com
Споделени мисли и чувства за книгата „Корени във въздуха“ на Добрина Симова Понякога започвам да чета различни книги, едни изоставям, а другите подхващам. Някои просто започвам и остават захвърлени на някоя полица и така продължават Прочетете повече…
„Мостът“ на Георги Кулов е книга, която се опитва да разговаря с историята. Авторът не се опитва да подреди миналото в удобна последователност, нито да даде отговори на многото въпроси, на които на Балканите по Прочетете повече…
Размисли за свободата, зависимостите и личното охолство на обеднялата душевност „Българинът винаги е обичал да се сравнява с другите, да се мери с тях и дори да им се репчи. И нерядко е имал измамно Прочетете повече…