Обичам часа – Добромир Търновски
Обичам часа, когато сенките
се връщат, уморени от Деня,
със мен във Къщата,
когато старите седят на двора –
при земята и при чашите…
Говорят
и лозата ги чува: усмихва се
със замислено мълчание,
протяга стебло – ръка на старец…
Лозата говори,
чашите падат – молитва за мъртвите.
И сенките спират.
Тогава идват моите приятели.
и звездите стартират.
* Изображение: www.pixabay.com
* Стихотворението е част от литературния сборник “Оцеляване”, съст. Минчо Г. Минчев, ред. Донка Коева. Технологичен комбинат “Мехатроника”, Габрово, 1990.
