Есен – Добромир Търновски

Публикувано от Екип Tetradkata.com на 02/10/2019

Първите знамена на дъжда
паднаха пред нас.
В бяло и черно – отрязаха сцената.
Есен е. Не виждаш ли
как унило прегарят зениците,
остарели в дъжда от безкрайното взиране?…
Есен е.
И спрелият вик се завръща
без моята лятна хармония –
без нея и утрото.
Детето е спряло в средата на релсата
уморено от тичане.
Само конете препускат след тихия зов
и отмятат калта със копита,
като време, загубено някъде.
Тихо е. Есен е.
Начало на зимата.

Автор: Добромир ТЪРНОВСКИ

* Изображение: www.pixabay.com

* Стихотворението е част от литературния сборник “Оцеляване”, съст. Минчо Г. Минчев, ред. Донка Коева. Технологичен комбинат “Мехатроника”, Габрово, 1990.