Аз и светът – Цонка Христова

АЗ Снегът извайва моето лице – скептично и дъгообразно: тук-светлосянка-две чертички, в очите-борови иглички и скули, галени с перце. Снегът прегръща моето сърце – загадъчно и непознато: искрящо вино в съд от злато. И птичето на самотата за сбогом маха ми с крилце. Снегът ме мами като нощно бдение, опива Прочетете повече…

Азбучно хайку – Цонка Христова

Аз, Пенелопа, предадох Итака. Одисей пристига… Билка за любов. Само омразата се лекува… Върху ми – зима. Аз – в средната земя, а отдолу – лято. Галя спомена – само той ми остана… Липата плаче. Думите са трева под копитата на коня, скъсал въжето. Елхата сънува, че целува вятъра в Прочетете повече…

За колективното щастие – Цонка Христова

„Едно време имало време. После времето свършило и никой не бързал за никъде. Всички се смеели и садели цветя и дървета…” от Фейсбук За щастието едва ли има нещо ненаписано и неказано още от Древността до днес. Милиони сентенции, разцъфнали като вълшебни цветя в подредената и малко скучна градина на Прочетете повече…

За всичко има време – Цонка Христова

За всичко има време: време за събиране на камъни, за натрупване на камъни, за извайване на камъни, за убиване с камъни, за премисляне на камъни… За всичко има време, дори Бог да реши, че Земята би била прекрасна, подредена, тъжна и скучна, но прекрасна… И всички биха живели щастливо, подредено, Прочетете повече…

Изповедта на Мария Магдалина – Цонка Христова

Господи, не позволявай да го убият! Тези мамещи думи той от мен ги научи… Преди да ме срещне, бе като ония, приятелите на всички улични кучета. Заедно си измислихме тази история – че е твой син и на съседката ми Мария… Беше толкова мил – ден и нощ си говорехме Прочетете повече…

Измислици – Цонка Христова

В кафенето на площада избродирана в златно тишина. Лица и думи с ловките си пръсти пробождат платното на деня и от покров го превръщат в булчински воал. Всеки ден когато нощта се омъжва за слънцето чашата с кафе предсказва, че ни очаква събуждане необратимо като смъртна присъда. Обожавам тези витражни Прочетете повече…

Събуждане – Цонка Христова

Изцяло наши са само сънищата – свят, който ни принадлежи и поглъща. Свят, в който миналото и пътищата живеят в обладана от духове къща. И ние си сънуваме кротичко, изхвърлени, поругани  от ятото птици. Скубем си перата, за да пишем самодостатъчната си история – с древния език на циници. Останахме Прочетете повече…

Напуснато място – Цонка Христова

Когато напуснеш това място то ще остане без рана от една сълза, без мехлем от една усмивка, без пещера от сляпа вяра, без  рая и ада на любовта, без деликатното уравнение на приятелството, без  лабиринта на щастието, без прилива на надеждата без залеза на копнежа, без писък на крило от Прочетете повече…

TetraDkaTa