Наскоро излезе от печат „Музеят на живота“ (изд. “Богианна ООД”) – шестата стихосбирка на поетесата Цонка Христова. Редактор на книгата е Юлий Йорданов – писател и литературен критик. Цонка Христова живее и твори в гр. Дряново. Завършила е специалност „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работила е Прочетете повече…
ХХХ Керемидите са букви, Които изплитат думи за спомени. Детски смях, думи за любов и омраза, За Самота и отчаяние. Клетви за вярност, паузи на отсъствия и изплакана болка. Думи за студ и топлина, за нежност и обида, Сънища на яве и мечти за бягство. А къщите, попили всичко това, Прочетете повече…
Когато любовта си отиде ти ще се втурнеш към прозореца за да й помахаш за сбогом. Ще заплаче небето вятърът ще разпръсне сълзите и ще бъде мъгливо като предесен. Сърцето ти, нахлупило шапка, увито в шал, мокро и зъзнещо, дълго няма да ти говори… Ще се заключи в своята меланхолия Прочетете повече…
Мъничка черна точица върху белия лист на живота. Носи си на гръб небето, земята с краченца търкаля, меси я и я размесва като погача по празник. Тя нехае за времето, живее от зрънце до зрънце. Вечер се слива със мрака и сънува, че е щуркеса, облечена в лунни одежди и Прочетете повече…
I. Когато душата внезапно се ражда камбаните на вселената бият и всички-живи и мъртви благославят прераждането на живота. Сърцето е шепа малини, от които може да си направиш вино, да омаеш горчивината на раждането, на душата да ушиеш пелена или венчална рокля да поръбиш. Цял живот търсим Витлеем – във Прочетете повече…
АЗ Снегът извайва моето лице – скептично и дъгообразно: тук-светлосянка-две чертички, в очите-борови иглички и скули, галени с перце. Снегът прегръща моето сърце – загадъчно и непознато: искрящо вино в съд от злато. И птичето на самотата за сбогом маха ми с крилце. Снегът ме мами като нощно бдение, опива Прочетете повече…
Аз, Пенелопа, предадох Итака. Одисей пристига… Билка за любов. Само омразата се лекува… Върху ми – зима. Аз – в средната земя, а отдолу – лято. Галя спомена – само той ми остана… Липата плаче. Думите са трева под копитата на коня, скъсал въжето. Елхата сънува, че целува вятъра в Прочетете повече…
„Едно време имало време. После времето свършило и никой не бързал за никъде. Всички се смеели и садели цветя и дървета…” от Фейсбук За щастието едва ли има нещо ненаписано и неказано още от Древността до днес. Милиони сентенции, разцъфнали като вълшебни цветя в подредената и малко скучна градина на Прочетете повече…
За всичко има време: време за събиране на камъни, за натрупване на камъни, за извайване на камъни, за убиване с камъни, за премисляне на камъни… За всичко има време, дори Бог да реши, че Земята би била прекрасна, подредена, тъжна и скучна, но прекрасна… И всички биха живели щастливо, подредено, Прочетете повече…
Господи, не позволявай да го убият! Тези мамещи думи той от мен ги научи… Преди да ме срещне, бе като ония, приятелите на всички улични кучета. Заедно си измислихме тази история – че е твой син и на съседката ми Мария… Беше толкова мил – ден и нощ си говорехме Прочетете повече…