Акт за раждане… – Цонка Христова
Мъничка черна точица
върху белия лист на живота.
Носи си на гръб небето,
земята с краченца търкаля,
меси я и я размесва
като погача по празник.
Тя нехае за времето,
живее от зрънце до зрънце.
Вечер се слива със мрака
и сънува, че е щуркеса,
облечена в лунни одежди
и с капки роса обута.
Ала ушите ѝ недочуват
нежния хор на щурците.
Ала очите ѝ недовиждат
ароматния цвят на липите.
Сърцето ѝ като бъчва
с десет обръча стегнато,
а вътре – мирис на гнило
и спомен на старо вино.
Тя знае, че е самотна,
но що е то тъга – не знае.
Помни мравуняка топъл,
но що е минало – не знае.
Чашката с копнеж е пълна,
но кой е принцът – не знае.
Животът с мръсни обувки
тъпчие мечтите ѝ снежни
и с ненаситност желязна
смила сестрите ѝ нежни.
Идва със вик на земята,
а я напуска безмълвно.
След нея – черти и резки
върху листа на живота…
Дано ги Господ разчете
и път на мравките да стори,
че и те молитва си имат:
да си отидат незнайни,
а да възкръснат със име.
Стихотворението е част от книгата “Размишленията на една мравка” (2008)
* Снимка: личен архив
