На 5 март 2026 година в читалня “Д-р Петър Цончев” на РБ “Априлов – Палаузов” поетесата Цонка Христова ще представи шестата си стихосбирка “Музеят на живота”. Редактор на книгата е Юлий Йорданов – писател и литературен критик, който споделя: „Признавам си, че четох стиховете с такава ненаситност, с каквато морният Прочетете повече…
На 18 юни от 17:30 ч. в Ритуалната зала на Община Дряново ще се състои представянето на най-новата поетична книга на Цонка Христова – „Музеят на живота“. Събитието се организира от Народно читалище „Развитие-1869“ с любезното съдействие на Община Дряново и дружество „Будители“ – област Монтана. Редактор на изданието е Прочетете повече…
Заповядайте на 18 април от 18:00 часа в Ритуалната зала на Община Дряново, където Народно читалище „Развитие-1869“ ще представи две книги – „17 мига от зрелостта“ на Павлин Ботев и „Прашинки“ на Цонка Христова. В книгата „17 мига от зрелостта“, чието заглавие е каламбурна задявка със заглавието на култовия филм Прочетете повече…
ХХХ Керемидите са букви, които изплитат думи за спомени. Детски смях, думи за любов и омраза, за Самота и отчаяние. Клетви за вярност, паузи на отсъствия и изплакана болка. Думи за студ и топлина, за нежност и обида, сънища на яве и мечти за бягство. А къщите, попили всичко това, Прочетете повече…
Когато любовта си отиде ти ще се втурнеш към прозореца за да й помахаш за сбогом. Ще заплаче небето вятърът ще разпръсне сълзите и ще бъде мъгливо като предесен. Сърцето ти, нахлупило шапка, увито в шал, мокро и зъзнещо, дълго няма да ти говори… Ще се заключи в своята меланхолия Прочетете повече…
Мъничка черна точица върху белия лист на живота. Носи си на гръб небето, земята с краченца търкаля, меси я и я размесва като погача по празник. Тя нехае за времето, живее от зрънце до зрънце. Вечер се слива със мрака и сънува, че е щуркеса, облечена в лунни одежди и Прочетете повече…
2023-та Земята е с черна забрадка. Страшна катастрофа – невинни жертви. Някъде избухва бомба – навръх Коледа. Детенце лежи разкъсано, с играчка в ръка. Земята е лудият шапкар, който разпръсва подаръци, които никога няма да бъдат подарени, защото радостта и веселието са прекършени от бурята на скръбта. Очите гледат към Прочетете повече…
I. Когато душата внезапно се ражда камбаните на вселената бият и всички-живи и мъртви благославят прераждането на живота. Сърцето е шепа малини, от които може да си направиш вино, да омаеш горчивината на раждането, на душата да ушиеш пелена или венчална рокля да поръбиш. Цял живот търсим Витлеем – във Прочетете повече…
АЗ Снегът извайва моето лице – скептично и дъгообразно: тук-светлосянка-две чертички, в очите-борови иглички и скули, галени с перце. Снегът прегръща моето сърце – загадъчно и непознато: искрящо вино в съд от злато. И птичето на самотата за сбогом маха ми с крилце. Снегът ме мами като нощно бдение, опива Прочетете повече…
Аз, Пенелопа, предадох Итака. Одисей пристига… Билка за любов. Само омразата се лекува… Върху ми – зима. Аз – в средната земя, а отдолу – лято. Галя спомена – само той ми остана… Липата плаче. Думите са трева под копитата на коня, скъсал въжето. Елхата сънува, че целува вятъра в Прочетете повече…