Когато любовта си отиде – Цонка Христова

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Когато любовта си отиде
ти ще се втурнеш към прозореца
за да й помахаш за сбогом.
Ще заплаче небето
вятърът ще разпръсне сълзите
и ще бъде мъгливо като предесен.
Сърцето ти, нахлупило шапка,
увито в шал, мокро и зъзнещо,
дълго няма да ти говори…
Ще се заключи в своята меланхолия
и ще си пише спомените.
Дори да открехнеш някога вратата си
за да влезе нова любов,
на крилете на цветните сънища,
ще я пуснеш само
до изтривалката на прага,
за да те брани от слънцето
и лошото око на луната.
Ще се изнизват дните,
кръгли и равни зърна на броеница…
Ще оживяват нощите,
с топли тела и шепнещи устни…
А ти ще си част от залеза –
винаги пред оня прозорец,
мокър от сълзи, обрулен от въздишки
като котва, на дъното на морето,
очакваща своя единствен кораб
да се завърне.

 

Автор: Цонка ХРИСТОВА

Стихотворението е отличено с първо място в Националния Online поетичен конкурс “Хоризонти на любовта”, 2024  г., организиран от Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий 1882” – град Попово.

* Снимка: личен архив

 

TetraDkaTa