Аз и светът – Цонка Христова

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

АЗ

Снегът извайва моето лице –
скептично и дъгообразно:
тук-светлосянка-две чертички,
в очите-борови иглички
и скули, галени с перце.

Снегът прегръща моето сърце –
загадъчно и непознато:
искрящо вино в съд от злато.
И птичето на самотата
за сбогом маха ми с крилце.

Снегът ме мами като нощно бдение,
опива ме с дъха на опрощение
и ми се струва, че светът е чист,
че сребробедра лодка е душата ми,
намерила посоката и вятъра
в платното на един изписан лист.

 

СВЕТЪТ

 

ПО ФРЕНСКИ

И никога.
И никога не е било.
И никога не е било тъй тъмно.
И никога не е било тъй тъмно и безнадеждно
в шест и двайсет сутринта.
Когато
нощта заспа.
Събуди се денят.
Затръшна се вратата.
Възкръсна разумът,
а в мен умря душата.

 

ПО ГРЪЦКИ

Маслини са твоите очи,
тръпчиви и нежни.
От тях се излива кръвта на душата ти.
Кръвта на душата ти
попива в земята на моето тяло,
тръпчиво и нежно.
И храни сърцето ми с обич.

 

ПО ИТАЛИАНСКИ

Луната всъщност
е лицето на Слънцето
след представление –
студено и далечно.
Един залязващ
и позастарял актьор
чиято слава,
морето, като второстепенен критик
от хиляди години, всяка вечер
послушно отразява.
Ала защо ли не забелязва слънцето,
че времето на страсти, копнеж и светлина,
отдавна е отминало.
Останала е само хладната луна,
която суетно се оглежда в нямата вода,
по-черна от маслина.

 

ПО ИСПАНСКИ

Те танцуваха
върху разтоперия шоколад на нощта,
със звезди по ресниците.
Те танцуваха:
две напред- една назад…
Прокудени от ятото птици.

А някъде
денят прегръща горещата нощ
и с пряспа сняг я завива.
А някъде
с вледенено сърце в полунощ,
любовта си отива.

Те танцуваха:
две напред- една назад…
Потъмняха зениците.
Любовта като скъсана струна умря
и опяха я птиците.

 

ПО АНГЛИЙСКИ

Какво ли още да си поискам от нощта:
цигара,
чаша с цвят на ръж,
усмихната луна в прозореца,
молитва
в прегръдката на мъж?…
И даже ако всичко туй е нарисувано
или сънувано,
и слънцето безжалостно го заличава-
прегръдката остава.

 

ПО НЕМСКИ

Да избягаме далеч от този мъртав дом,
мое сърце,
като подплашени сърни да се втурнем.
Да съживим уморените писти на времето,
мое сърце,
с очите на слънцето да погледнем света
и като него да ослепеем от ужас.
Да чуем плача на новородената болка,
мое сърце,
сълзите й с бисерен ключ
да отключат плътта…
Да оставим героите да бъдат герои
поне до утрото, мое сърце,
за всеки е отредена звезда
от съзвездието на смъртта.

 

ПО ИРЛАНДСКИ

Надрастнах мечтите си-
спечелиха ми само врагове.
Надрастнах надеждата-
открадна враговете ми.
Надрастнах любовта-
погуби последната ми надежда,
че мога да обичам враговете си
и съм пораснала достатъчно,
за да имам мечти.

 

ПО АМЕРИКАНСКИ

Той
искаше завинаги
да остане победител
и да погълне истината
на всички времена и народи.
Но когато
отвори уста
за да я изрече ясно и убедително,
тя се проточи в лигаво целомъдрие
по брадичката му
и безропотно го прободе.

 

ПО ЯПОНСКИ

Животът на човека –
единствената неправилна мисъл
в съвършения ум на вселената.

 

ПО КИТАЙСКИ

Въздушните кули,
които градих
с упоритостта на сърцето си
всеки ден,
се срутиха и ме затиснаха.

Въздушните кули,
които руших
с ударите на сърцето си
всяка нощ,
се оказаха истински.

 

ПО АРАБСКИ

Ти, Слънце за очите ми,
Балсам за моята душа,
Миг, с аромат на кожа –
полъх от коприна!…
Зора на дните ми,
покрий лицето ми със мигли и със устни!
С една едничка
бисерно-отровна дума пронижи ме
и помогни ми да разбера,
кога и как превърна се душата ми в пустиня?…
Къде греша?…Къде греша?…

 

ПО ИНДИЙСКИ

Искам да ми подариш реката.
Реката с небето, сгушено в нея,
върху единия клепач с луната,
а другия покрит със слънцето.
Дай ми реката с всички изгреви
и залезите с устни начервени.
Реката-мястото където
звездите се целуват със дърветата,
припадащи от жажда на брега.
Реката- безмилостен кинжал,
разсякъл нашите лица на две
без капка жал.

ПО РУСКИ
„…свещта гореше между нас.
свещта гореше…”
Б. Пастернак

Като измръзнало врабче
под топлата ти длан,
сърцето ми туптеше.
Не беше нощ,
а между нас
свещта гореше.
Но в миг денят ни връхлетя
и ни помете с гняв
безмилостна лавина.
Врабчето бързо отлетя,
дланта изстина.

 

Автор: Цонка ХРИСТОВА

* Снимка: личен архив

 

TetraDkaTa