В кафенето на площада избродирана в златно тишина. Лица и думи с ловките си пръсти пробождат платното на деня и от покров го превръщат в булчински воал. Всеки ден когато нощта се омъжва за слънцето чашата с кафе предсказва, че ни очаква събуждане необратимо като смъртна присъда. Обожавам тези витражни Прочетете повече…
Изцяло наши са само сънищата – свят, който ни принадлежи и поглъща. Свят, в който миналото и пътищата живеят в обладана от духове къща. И ние си сънуваме кротичко, изхвърлени, поругани от ятото птици. Скубем си перата, за да пишем самодостатъчната си история – с древния език на циници. Останахме Прочетете повече…
Когато напуснеш това място то ще остане без рана от една сълза, без мехлем от една усмивка, без пещера от сляпа вяра, без рая и ада на любовта, без деликатното уравнение на приятелството, без лабиринта на щастието, без прилива на надеждата без залеза на копнежа, без писък на крило от Прочетете повече…