В последните дни на месец септември в литературния живот на Габрово се състояха две събития – представяне на новата книга на Иван Христов „Любовен речник“ и творческият дебют на Калоян Христов, стихосбирката „Съвпадения“. Те протекоха под надслов „Вечери на поезията“. Организатор на събитията е литературният сайт Тetradkаta.com. *** На 26 Прочетете повече…
Най-накрая стигнах до убеждението, че това, което прави един писател именно писател, е фактът, че той пише. Ама че празни приказки! – ще си кажете. Но не. Случва се така, че когато някой човек страшно, страховито много се задълбочи в мисленето за нещо, започват да му хрумват разни мисли, които, Прочетете повече…
Към него се катеря дълго, за да бъда по-близо до звездите, отколкото до хората. Търся небесната хубавица Алдебаран… Взирам се до ослепяване в далечното… Таванът е най-високият връх, на който мога да отида, за да си поговоря с луната, слънцето и птиците. За човешкото и безчовечното. За видимото и невидимото. Прочетете повече…
Стилиян Калчев беше най-обикновен човек, работещ в химкомбинат “Свилоза” от седемнайсет години като кипаджия. Така се наричаха на жаргон ел-техниците, зачислени към отделение КИП и А[1] в предприятието. За своите четиридесет и една години изглеждаше състарен поне с десет години. Заклет ерген, Калчев живееше сам-самичък в тухлената си гарсониера в Прочетете повече…
Тя се влюби във влак и със сигурност знам, че обича до смърт железата му тежки. Окупирайте гарите, Тя е някъде там. Януари е хищен и зъл по човешки. Тя е гола в студа. Тя самата е студ от очакване влакът да почне да диша. От години го гали с Прочетете повече…
Ти, който минаваш по пътя, мислиш ли си за тях? За тези, които ги няма. Става ли ти лошо, когато усетиш, че някой е забегнал? Изгребва ли ти се душата с дървен кутел? От липси! Плачеш ли като мен? Дългите отсъствия смразяват. И погубват. Те са най-опасни за любовта. Все Прочетете повече…
С последен спазъм на езичница, танцувала – до дъх и в транс, полягам в бездна … Неприлично е, но и животът е миманс. С последни сили – от приличие, търпя съседства и съдба. Съдбовно, грохотно различна съм от прилежащата тълпа. По съвест тънка, необяздена и кротка – в мрак и Прочетете повече…
В сладкарницата на леля Софи, точно над рафта с шоколадовите торти стояха две кифли. Бяха си най-обикновени кифли, но се мислеха за необикновени. Имаха огромно самочувствие, сякаш са направени не от тесто, а от злато. Рано сутринта леля Софи беше опекла трийсет кифлички, но бързо продаде почти всички. Останаха само Прочетете повече…
Просто не можеше да взема решения. Като дете неговата майка все му се караше, защото се колебаеше между шоколадов и ванилов сладолед. С играчките беше по-зле. Докато се накуми да играе, денят обикновено свършваше. Чудно как това не се отрази на оценките му в училище. Пострада само любовния му живот. Прочетете повече…
Светлината тичаше нагоре по стълбата – към небето. Камбаните дишаха безветрени. Момичето чакаше, закрило с косите си ъгъла на хоризонта… Нещо остана – ритъм или вик, Бог или вяра във Бог; лудост – начупено бясно усърдие; свещ или клада; време – като копито, изтрито от бяг, или – релса и Прочетете повече…