Разбирам вече твоето мълчание, нюансите на всеки минал жест. Усещам те в сълзи и разстояния. Живея те. Частица съм от теб. Каквото и да има във тъгата ти, то вече ме ранява и боли, прониква като огън през душата ми и там оставя парещи следи… Автор: Румяна Попова-Бакърджиева * Снимка: личен Прочетете повече…
11 май, 2005 г. Съфолк, Лонг Айлънд 1. Казвам се Джоузеф Уитмор и съм актьор. За близо 20 години съм снимал цифром и словом два филма, като само единият придоби известна популярност, а под това разбирайте поздравленията на старите ми съученици от гимназията и няколко автографа, които дадох на едни Прочетете повече…
Помня я. Близо до дома на старата ни къща. Наближаваше стоте. А може би ги надминаваше… Привила тънките си жилави вейки над блатистото езеро, като жена, която примира от скръб. Сякаш е скрила лицето си и ридае за нещо непреодолимо тежко. Дори и най-силните рухват, когато скръбта ги споходи. Понякога Прочетете повече…
Има едно явление, което касае злото и доброто. То опира до драконите. Всички знаем – дракони не съществуват, същевременно те са толкова много. По офисните бюра, в магазините, фамилията, ето един – профуча през пешеходна пътека. Все са готови да те направят на пепел, все извиват зъбите си в зловеща Прочетете повече…
Трябва да призная, че краят на едно предисловие е най–разстройващото преживяване на света. Следователно, ако и вие като повечето хора, които започват нещо, бихте могли да си представите какво е да се намираш пред онзи невероятен момент на очакване и надежда към самия себе си, преди да предизвикаш собствените си Прочетете повече…
Разтопена злина – като жилава луга, една хищна луна и страхът, че е друго измерение в нас на доброто филизът. Как ми трябва компас за да спра все да слизам. Яхва грешна следа любовта, но препуска. Любовта е в беда от обяд до закуска, но нехае в дъжда и запретнала Прочетете повече…
Желаното, постигнатото, изгубеното. Това са трите основни предмета в един от шедьоврите на световната литература, които по всичко личи въздигат на пиедестал другите два акцента на творбата – справедливостта и възмездието. Представени като невъзможни цели в своеобразното авангардно общество на Петербург – общество, изпълнено с омраза, ненавист и маски, които Прочетете повече…
Самотата е за духа, като диетата за тялото. Поговорка Самотата е като жена – тиха и топла. Тя е себеотдаване, портрет на духа… Самотата не е задължителна скука. Сам – не значи далеч от света! Щом човек е създаден от мъка, само с мъка твори чудеса… … Прочетете повече…
На благотворителна вечер (19 юли 2018 г. ) в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” габровската поетеса Елена Христова представи своята книга “Лекарство срещу рак”. Средствата от продажбите ѝ бяха предназначени за лечението на Надежда Огойска, диагностицирана с онкологично заболяване. Само неколкократна оперативна намеса може да подобри състоянието ѝ. Надежда е Прочетете повече…
Аз мога да създавам ветрове и да ги плъзгам по нелепите тела на тихите следобеди. Във пет. Когато се преструват на спокойни хората. Когато и морето е забравило да се надипли като кърпичка от плат, която да попие страховете от прегаряне. И бръчките, зависими от огледалото. Не ме обичай. Само Прочетете повече…