Монологът на ветрилото – Невена Елисеева

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Аз мога да създавам ветрове
и да ги плъзгам по нелепите тела
на тихите следобеди.
Във пет.
Когато се преструват на спокойни
хората.
Когато и морето е забравило
да се надипли като кърпичка от плат,
която
да попие страховете
от прегаряне.
И бръчките,
зависими от огледалото.
Не ме обичай. Само ми подай
от времето преди да дойде залеза
по бръчките
на старото лице.
Ще се надипля в гънките му.
Казах ти, че знам
как да създавам и погубвам ветрове.

 

Автор: Невена Елисеева

* Снимка: www.pixabay.com

* Стихотворението е публикувано в “Литературен вестник”, год. 27, бр. 13, 4-10 април 2018. 

TetraDkaTa