Докато момичето пееше така, че сякаш ангел, като камбана се отля от гласа му, и се доближи до всеки, за да погали лицата, изведнъж всички вече се оказаха просълзени. Очите им приличаха на нещо много дълбоко и бистро, а лицата придобиха изражение като от онези старинни портрети, за които казват, Прочетете повече…
Януари Никога не съм харесвал този месец. Коледната еуфория – колкото и да ми е неприятна – е оставила дупка във времето. Като досаден роднина, който ти се е тупнал за месец – не можеш да го понасяш, ама свикваш и ти е празно, като си тръгне. Обаче тази година Прочетете повече…
1. Не помня кога точно се запознах с Мария, но вече почти не мога да си представя какъв е бил домът ми преди нея. Помня, че дойде на вратата, облечена със същите изтъркани дънки и бял пуловер, които носи винаги, и ми каза, че била чула, че си търся домашна Прочетете повече…
Аз мога да създавам ветрове и да ги плъзгам по нелепите тела на тихите следобеди. Във пет. Когато се преструват на спокойни хората. Когато и морето е забравило да се надипли като кърпичка от плат, която да попие страховете от прегаряне. И бръчките, зависими от огледалото. Не ме обичай. Само Прочетете повече…
Седим с изправени гърбове и прибрани зад гърба ръце и чакаме реда си. Очите проблясват изпод омазаните с черна боя лица и сякаш светят в тъмнината. Почти можем да чуем морето долу, въпреки шума на мотора и разговорите наоколо. Някои от нас са спокойни и уверени, други изобщо не разбират Прочетете повече…
Все пак хубав е този Париж, където зелените кости на дърветата, са слезли по тротоарите на май, който е забравил, че е дошъл. Хубави са стъпките на дъжда под ходилата на толкова Есмералди, неподозиращи колко цветя вехнат по прозорците заради тях. Все пак хубав е този град, заклещен като кост Прочетете повече…
