Авторите
Монологът на ветрилото – Невена Елисеева
Аз мога да създавам ветрове и да ги плъзгам по нелепите тела на тихите следобеди. Във пет. Когато се преструват на спокойни хората. Когато и морето е забравило да се надипли като кърпичка от плат, която да попие страховете от прегаряне. И бръчките, зависими от огледалото. Не ме обичай. Само Прочетете повече…