Тук емисията “Новини” започва с добрите новини. Не знам защо така правят местните журналисти. Може и да е вярно това, което говорят. Но не казвам, че тук не ни мъчи нищо. Тъга ни измъчва, тъга и написах. А може и носталгия да е това? Не при всеки, разбира се. Накрая Прочетете повече…
“Среднощното море е нещо безформено като душата…” Ив. Методиев С поглед отвъд всички залези сега изпращам последния, който скрит зад върха и смъкнат от кръста на небето, ще се роди от водата Прочетете повече…
Не синоптиците казват колко е студено, колко е топло. Ние самите казваме на себе си точната температура. Няма термометър за онази, която се гнети и мъчи…Няма как да стигнеш там, за да ме премериш. Само ти си знаеш колко е. В човешката душа температурите рязко се вдигат и рязко спадат. Прочетете повече…
Иззвънява в ушите денят като стара печална камбана. Аз съм впримчена в дяволски впряг и опасно е тук да остана. Аз вися върху възел от студ с незададени тръпни въпроси, аз съм шеметно бягство на луд от каторжната делнична плоскост. Аз съм страшният вик на луна, дотъркаляла лик до стъклото. Прочетете повече…
Душата ми е с титаничен глас, но тебе те крещи наум безсилно. И само шепот, мек като атлаз, красивите й устни нежно милва. Душата ми е с дупка от куршум и затова не се съблича гола. Или пък се съблича, но наум. А после коленичи и се моли на сляпо Прочетете повече…
В гората край Сребърната река живее един вечно недоволен таралеж. Каквото и да се случи, той все мърмори и се възмущава. Още щом се събуди рано сутрин, започва да мрънка. Ако времето е дъждовно, казва “Кви са тия дъждове сега, подгизнахме вече. Ще се намокрим, ще изстинем и цял месец Прочетете повече…
На Иван Атанасов Марчето се опита да избяга, но с два скока я настигнах и забих сатъра в черепа й. После още веднъж. Тя се свлече на студените кухненски плочки, а от сцепената й глава извираше кръв и цапаше всичко наоколо. Няма значение, и без това не планирах да Прочетете повече…
Седим с изправени гърбове и прибрани зад гърба ръце и чакаме реда си. Очите проблясват изпод омазаните с черна боя лица и сякаш светят в тъмнината. Почти можем да чуем морето долу, въпреки шума на мотора и разговорите наоколо. Някои от нас са спокойни и уверени, други изобщо не разбират Прочетете повече…
Опитвам се да видя надалеко и ще успея – някой светъл миг, без чужда помощ, опит и опека! Ще имам поглед – ясен и открит. И вътре в мене вече ще е светло. Ще разпозная всички цветове, нюанси, светлосенки там, където грешала съм по два пъти поне… Ще се позная, Прочетете повече…
