В сладкарницата на леля Софи, точно над рафта с шоколадовите торти стояха две кифли. Бяха си най-обикновени кифли, но се мислеха за необикновени. Имаха огромно самочувствие, сякаш са направени не от тесто, а от злато. Рано сутринта леля Софи беше опекла трийсет кифлички, но бързо продаде почти всички. Останаха само тия двете.

– Ох, толкова ме боли главата днес, направо ще се пръсне – оплака се едната.

– Ми как няма да те боли с тия магнитни бури – каза другата.

– Да ти кажа, много се радвам, че си останахме само двечките. Другите кифли се продадоха. Ма да се продават, като им е толкова акъла.

– Ние си знаем цената. Няма да се продадем лесно.

В този момент в сладкарницата влезе едно шестгодишно момченце.

– Оффф, само да не вземе тоя да ни купи – измърмори едната кифла. – Няма да го преживея.

– Да ме купи тоя хлапак! Само през трупа ми! – заяви другата.

Но момченцето си избра една шоколадова торта и кифлите си отдъхнаха.

– Някои кифли си мислят, че щом са се продали, значи са голямата работа – каза едната.

– А всъщност е точно обратното! – подкрепи я другата. – Истинската кифла не се продава. Тя е безценна.Но не ти ли се струва понякога, че обществото не ни оценява?

– Ми така е. Тия простаци не могат да различат една кифла от един кроасан. Ще ме оценяват те мен! Как пък не!

В сладкарницата влязоха две дебели лелки и впериха жадни погледи в лакомствата. Ох, ако можеха да изядат всичко. Но и двете бяха на диета, нямаше как. Ала все пак решиха че “от едно сладкишче нищо няма да ни стане” и си поръчаха ванилов кейк.

– Гледай ги тия простакеси как са се облекли само – изкоментира ги едната кифла.

– Може ли да сложиш къса пола на тия дебели бутове, бе! – възмути се другата.

– Виж ги и как са гримирани. Не приличат на жени, а на клоуни.Направо се чудя как ги понасят мъжете им.

Лелките си поръчаха по още един ванилов кейк и започнаха да се оплакват, че каквото и да хапнели, всичко им се лепяло. Какви били тия техни организми, направо не знаели.

– Да ти кажа, добре че не се продадохме – каза едната кифла. – Тука си ни е добре. Идват всякакви хора, случват се разни неща. Пък на тия кифли, дето се продадоха, нищо не им се случва.

– Еми като са толкова прости, нищо няма да им се случи! – съгласи се другата.

Големият стенен часовник удари седем, леля Софи изпрати дебелите лелки и затвори сладкарницата. Погледна към рафтовете – всичко беше продадено, само двете кифли стояха спаружени зад витрината.

– И Ван Гог не е бил оценен от съвременниците си – въздъхна едната кифла.

– И не само той, ами и… – започна другата, но не можа да си довърши изречението, защото леля Софи взе двете кифли, надроби ги в една паничка, заля ги с мляко и ги поднесе на котарака Теодор Хумболд фон Визентал. Който, въпреки благородния си произход, се отнeсе с тях най-варварски и ги изяде.

Автор: Иво СИРОМАХОВ

* Заглавно изображение: Милослава Найденова

* Текстът е част от книгата на Иво Сиромахов „Малки приказки“. Илюстрации и графична концепция Милослава Найденова. Изд. „Сиела“, София, 2016.