За това лесно ли се преминава границата между трагичното и комичното и дали сатирата е най-подходящото средство за осмиване на българския културен и политически живот може да прочетете в интервюто на Тetradkata.com с Иво Сиромахов.

Той е роден на 29 декември 1971 г. в София. През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. Висшето си образование завършва през 1996 г. в НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. От август 1998 г. до април 2000 година Иво Сиромахов работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони и завеждащ отдел „Култура”.
Публикувал е авторски текстове в „Playboy“, „Hustler”, “MAXIM” и „МAX”.
От май 2000 г. е отговорен сценарист на „Шоуто на Слави“.
Автор е на книгите: „Една нощ в гробищата” (1999), „Оптимистична теория за българския секс” (2007), „Дневници и нощници” (2008), „Още дневници и нощници” (2009), „Няма смисъл“ (2009), „BG дневници и нощници – Създателите“ (2010), „Няма значение“ (2011), „Очила“ (2012), „Българско криминале“ (2012), „Страшни дневници и нощници“ (2012), „Уважаеми зрители“ (2013) , „Български работи“ (2014), „Моят таен любовен живот“ (2014), „7  жени“ (2015), „Любовни истории“ (2016), „Шекспир 3D“ (2016), „Малки приказки“ (2016),  „Българско радио“ (2017).

***

Tetradkata.com: Какво е за вас литературата?

Иво Сиромахов: Огромна радост. Аз съм преди всичко читател и за мен четенето на книги е удоволствие, което не може да се сравни с нищо. Ако си представим вицовата ситуация “попаднал на самотен остров”, бих взел със себе си събраните съчинения на Чехов, Уди Алън, Реймънд Чандлър, Мънро-Саки. А от писането получавам друг тип удоволствие. Усещането за пълна свобода. Привилегията да създавам несъществуващи светове, в които всичко е възможно.

Tetradkata.com: Книгата, която присъства неотменно на нощното шкафче на Иво Сиромахов?

Иво Сиромахов: Установих, че с времето читателския ми вкус се променя. Напоследък много харесвам биографичната литература. Биографията на Ланс Армстронг “Колелото на лъжите” и автобиографията на Андре Агаси “Открито” са книги, които много ме развълнуваха. Ако все пак трябва да спомена само една книга, която ми е повлияла и е сложила силен отпечатък върху всичко, което пиша – това е “Ясна мъгла” на Марин Крусев. Един изключителен автор, който винаги е стоял встрани от кресливия хор на “утвърдените писатели”. Аз харесвам аутсайдерите. Всъщност всички велики автори са били аутсайдери.

Tetradkata.com: Лесно ли се преминава границата между драматичното и комичното?

Иво Сиромахов: Такава граница не съществува. Драматичното и комичното винаги са преплетени. Самюъл Бекет беше казал, че няма нищо по-смешно от нещастието. Вижте персонажите от добрите комедии – всички те страдат, опитват се да преодоляват някакви препятствия, а ние се смеем на провалите им.

Tetradkata.com: Мислите ли, че сатирата е най-подходящото средство за осмиване на българския културен и политически живот? Или сатирата е изгубила художествения си заряд при сблъсъка с българската реалност?

Иво Сиромахов: Сатирата осмива не само българския културен и политически живот, но и живота изобщо. Ако е талантлива, няма как да загуби заряда си. Друг въпрос е, че хората често я натоварват с неприсъщи очаквания – надяват се сатирата да промени обществото. Невъзможно е. Дори великият Алеко не е успял да промени манталитета на хората. Бай Ганьо е жив и днес, 120 години след като се е появил. И дори управлява държавата.

Tetradkata.com: Сега нещо шеговито. Откъде гледат т. нар. български звезди – от небосклона или от калта на размитата ни представа за култура?

Иво Сиромахов: Опитвам се да ги отбягвам, доколкото е възможно, така че не зная откъде гледат. А и не ме интересуват. Вие правилно ги определяте като “така наречени” звезди. Те наистина само така са наречени от снизходителните медии, които обявяват за звезди някакви невзрачни безсмислени хорица, лишени от реална представа за себе си.

Tetradkata.com: Ако можехте да се превъплътите в някого, кого бихте избрали?

Иво Сиромахов: Бих се превъплътил в Скарлет Йохансон. За да мога да се пипам. Шегувам се. Всъщност не се шегувам.

Tetradkata.com: Какво бихте променили в нашата държава, в Европа или в света?

Иво Сиромахов: Лесно е да се дава акъл отстрани, но ако наистина имах свръхестествени способности да променя нещо, бих дал думата на умните. Глупостта е агресивна и затова оставаме с усещането, че вече едва ли не няма умни хора. А не е така. Просто умните са по-тихи и не се натрапват. Трябва да им даваме повече възможности да говорят, иначе не ни очаква нищо добро.

Tetradkata.com: Какво ще пожелаете на читателите на Tetrаdkata.com?

Иво Сиромахов: Да не се вземат насериозно.

 

* Снимка: БНР