Нерешителният човек – Иван Димитров

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

Просто не можеше да взема решения. Като дете неговата майка все му се караше, защото се колебаеше между шоколадов и ванилов сладолед. С играчките беше по-зле. Докато се накуми да играе, денят обикновено свършваше. Чудно как това не се отрази на оценките му в училище. Пострада само любовния му живот. Четири години беше влюбен в едно момиче, което май също го харесваше. Най-сетне събра смелост да ѝ излее чувствата си, но предишната вечер тя беше намерила друг. Историята се повтори с още четири момичета. Само периодът на влюбване беше с различна дължина.

Като завърши гимназия , шест години стоя така. Не започна да следва веднага – просто не можеше да избере какво. Търсеше голямото призвание на живота си. Не го намери и накрая взе компромисно решение. Записа скучна специалност, но поне беше сигурно, че ще се реализира. През втората година на следването взе подобно половинчато решение и за любовния си живот. Намери си момиче, което му допадаше, но което не обичаше. Ожениха се.

След завършването се хвана на най-скучната работа в света, която, естествено, беше добре платена. Жена му никога не го пращаше до магазина. Бавеше се поне час дори когато разполагаше с възможно най-подробен списък. Въпреки таланта си в отлагането на решения, опитваше да контролира живота си. Искаше му се всичко да е докрай обмислено и съзнателно. Жена му десет години го врънка да си направят дете, а той все отлагаше ли отлагаше. Не защото не искаше, даже напротив. Но трябваше да го обмисли. Не можеше просто така, нали…

Един ден тя го напусна. В тази възраст той не беше способен да си намери нова жена, камо ли да се промени. Депресира се. Всичко в живота му го дразнеше, а най-много се дразнеше на себе си. В продължение на няколко години той аха да се самоубие и все се отказваше. Опираше пистолета в главата си, но не можеше да натисне спусъка. Опъваше въжето, но не го слагаше на шията си. В този период написа около 56 предсмъртни бележки и състави всичко на всичко 14 завещания. В зависимост от настроението си беше или щедър към роднините, или завещаваше собствеността си за благотворителни цели и тайно злорадстваше, като си представяше как ще се ядосат след смъртта му . В крайна сметка така и не се самоуби. Не притежаваше необходимата смелост.

Това обаче не означаваше, че животът му е станал по-лек. В никакъв случай! Не можеше да се живее така. Определено трябваше да вземе решение дали му се живее, или не. Избереше ли първото, трябваше да захвърли колебанията си. Второто изискваше решителност, каквато му липсваше. Опита с психолог, йога, психодрама, трансцендентална медитация. Нищо не помагаше.

И тогава, съвсем като в приказките, както си вървеше по тротоара един ден, всичките му колебания изчезнаха. Стана лек като перце. След четиридесет и девет години съществуване най-сетне избра живота в неговата цялост, в пълната му прелест. Малко оставаше да се разтанцува. Той? Да се разтанцува? Спонтанно зави по една улица. Просто ей така, да се увери, че от тази минута вземането на решения ще е играчка за него. После се зарече тържествено да стане един от най-решителните хора, които познава. Тъкмо беше в процеса на вземане на следващото голямо решение в живота си, когато тръгна да пресича улицата и го блъсна кола. Неприятна работа. Четиридесет и девет пропилени години и едва шест минути и петнайсет секунди истински пълноценен живот. Съдба какво да се прави.

 

Автор: Иван ДИМИТРОВ

* Текстът е част от книгата на Иван Димитров “Силата на думите”. Ред. Силвия Чолева, худ. Мария Налбантова. ИК “Жанет 45”, Пловдив, 2017.

TetraDkaTa